МЕМОРАНДУМ

за политическо сътрудничество и подкрепа на правителството на Република България

ПП ГЕРБ разглежда формулата на своето правителство като Политически проект за европейско развитие на България, който политическите партньори и други политически сили в 41-то НС могат да подкрепят в името на националните интереси и в съответствие с волята на българските избиратели. Този проект ще гарантира успешното икономическо развитие на страната, връщането на доверието на евро-атлантическите партньори на страната и на всички български граждани. Успехът на реализирането му ще зависи от одобрението и подкрепата на гражданското общество в лицето на гражданските и съсловни организации.

За ПП ГЕРБ решенията по съставянето на новото правителството трябва да:

1.      Гарантират неговата успешна работа;

2.     Следват основните принципи и приоритети в Програмата на Европейско развитие на България;

3.     Съответстват на гласуваното обществено доверие за всеки от евентуалните политически партньори в 41-то НС.

ПП ГЕРБ ще проведе открито и прозрачно процеса на преговорите за политическо парламентарно партньорство. Това би било ясен знак към българското общество за новия тип политика на прозрачност и честност, която ще бъде провеждана. Осведомеността на българските граждани за хода на преговорите и консултациите на ПП ГЕРБ за политическо сътрудничество означава преговарящите страни да подготвят и обявят открито и ясно своите позиции и след приключване на разговорите да предоставят на медиите протокол, одобрен от всички участващи в тях страни.

ПП ГЕРБ предлага на партиите и коалициите от 41-вото НС, с които води преговори за политическо сътрудничество, подкрепата на новото правителство да бъде по основни политически принципи и приоритети на бъдещото управление.

Основата, на която ПП ГЕРБ ще гради политическо сътрудничество са следните политически приоритети и принципи:

1.     Ревизия на последните решения на правителството на Сергей Станишев в първия месец на работа на новото правителство. Преглед и оценка за дейността по време на целия мандат на управление в рамките на 6 месеца от неговото начало. Оценката на тези решения ще се даде на базата на целесъобразност и съответствие с националните интереси.

2.     Разследване на практиките на управление на предишни правителства и подвеждане под отговорност при всеки установен от разследващите органи случай.

3.     Гарантиране стабилността на политическата система чрез промяна в изборното законодателство - нов и общ за всички типове избори избирателен кодекс, промени в закона за политическите партии и закон за пряко допитване до народа.

4.     Реализиране на бързи анти-кризисни мерки чрез актуализация на бюджета, икономически решения на правителството, промени в законодателството, които гарантират тяхното реализиране и др.

5.     Подготовка и въвеждане на мерки за бързото размразяване на спрените средства от ЕФ и за оптимизиране на процеса на тяхното усвояване както в 41-то НС, така и в Европейския Парламент.

6.     Промени в структурата и дейността на НС, които оптимизират неговата административна и организационна структура. Мерки за преодоляване на предишни негативни практики и връщане на доверието в Българския парламент и парламентарната демокрация.

7.     Промяна в структурата на МС и административното оптимизиране .с оглед на актуалната икономическа ситуация и на целта за реализиране на добро управление на различните нива на държавната власт.

8.     Изработване на Програмата за управление на правителството в сътрудничество с политическите партньори и гражданските организации.

9.     Обсъждане на необходимите промени в Конституцията на ниво парламентарни работни комисии при гарантирано участие на граждански организации.

Форми за реализиране на политическото сътрудничество

1.     Политическо сътрудничество за съвместни законодателни и политически инициативи между политическите партньори.

2.     Взаимна парламентарна и политическа подкрепа за политически инициативи, парламентарни решения, законодателни предложения и решения на правителството.

3.     Съставяне на политически консултативни групи по уточняване на приоритетите на правителството и разработване на управленската му програма.

4.     Участие на партньорите в експертните комисии по общи политики и актуални проблеми на правителствено и парламентарно ниво.

5.     Разпределение на ръководството на постоянните парламентарни комисии, съобразено с приоритетите на управлението и за гарантиране демократичността и прозрачността на парламентарната дейност.

Следвайки основните принципи за политическо партньорство с други партии, представени в 41-то НС ПП ГЕРБ ще се стреми да гарантира отговорността си пред тях българските граждани.

Възможността за политическо сътрудничество по така формулираните основни приоритети на бъдещото управление е отворена за подписване от партии, които ги приемат по принцип и декларират готовност за подкрепа на бъдещото управление.

Настоящият Меморандум определя общата рамка на политическите консултации за ново правителство. Той трябва да се разглежда като основа за провеждане на разговорите между парламентарните групи и на окончателния документ за деклариране на съгласие за политическо и парламентарно сътрудничество.
............................................
Синята коалиция няма да подпише меморандума за политическо сътрудничество и подкрепа на правителството, предложен от ГЕРБ, но ще подкрепи бъдещия кабинет. Това стана известно след края на разговорите между ръководствата на ДСБ и СДС в Народното събрание днес. Малко по-рано през деня от РЗС разпространиха съобщение, че европейските им партньори са против подписване на общ документ, в който ще участва "Атака" и че партията на Яне Янев ще се съобрази със становището им. След консултация с ГЕРБ по-късно през деня Димитър Абаджиев от РЗС потвърди отказа на партията да подпише меморандума. Той добави, че дават 180 дни на правителството, за да докаже, че има волята да извърши необходимите реформи.
В кулоарите на парламента Лъчезар Иванов от ГЕРБ посочи, че се обсъжда и вариант, при който мнозинството може да подпише поотделно с тримата си потенциални партньори - Синята коалиция, "Атака" и РЗС.
...........................................

ДЕКЛАРАЦИЯ

за основните приоритети на 41-то Народно събрание на Република България

22 юли 2009 г.

Ние, народните представители в Четиридесет и първото Народно събрание на Република България,

водени от чувството за дълг пред гордата история на българската държава и духовната същност на българския народ, вдъхновени от заветите на Апостола на Свободата Васил Левски, чиято 172-ра годишнина от рождението отбелязахме на 18 юли т. г. и със съзнанието за значимите трудности пред днешното развитие на страната,

се обединяваме около разбирането за необходимостта от:

утвърждаване на достойното място на Република България като член на Европейския съюз;

повишаване на благосъстоянието и равнището на живота на българските граждани чрез гарантиране на финансова стабилност и икономически растеж в Република България;

гарантиране на законността, правовия ред и националната сигурност на Република България;

възстановяване на доверието на българските граждани към държавата, включително и чрез ревизиране на управлението на тройната коалиция

и изразяваме своята ясна воля да работим енергично за:

1. Създаване на нов положителен образ на Република България пред европейските институции чрез конституционни и законови реформи в областта на правосъдието и вътрешния ред за ефективна борба с всички форми на корупцията и организираната престъпност.

2. Конкретни действия за възстановяване на достъпа до европейските фондове и подобряване на тяхното усвояване с цел по-бързо излизане от кризата и ускорено развитие на българската икономика.

3. Спешни мерки за справяне с икономическата криза чрез приемане на антикризисна програма с цел максимално ограничаване на негативните последици за българския бизнес и отделния човек.

4. Специална политика за образованието и здравеопазването и ефективни мерки и реформи в сферите на инфраструктурата, земеделието, околната среда и горите.

5. Гарантиране на енергийна сигурност и независимост на страната, като защитим националния интерес и българската природа;

6. Гарантиране на стабилността на демократичната политическа и партийна система чрез честен изборен процес и приемане на ново изборно законодателство и промени в Закона за политическите партии и Закона за допитване до народа.

7. Повишаване на общественото доверие в Народното събрание чрез подобряване на организацията и ефективността на работата на парламента и на моралния облик на народния представител.

8. Оптимизиране на държавната и общинската администрация с цел по-висока ефективност.
...............................................................

Програмна декларация за приоритетите на правителството за европейското развитие на България.”
Уважаеми господин президент, уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател в оставка, уважаеми господа министри в оставка, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваше превъзходителство и скъпи гости! Трета година България е член на Европейския съюз и участник в европейската политика.
Това е факт и няма никой, който може да го постави под съмнение или да го промени. Успоредно с това доходите и животът на българските граждани и работата на държавните институции, управлението на страната остава далеч от стандартите в другите европейски държави. Българската история, българската култура, личните и професионални постижения на много български граждани се оказаха недостатъчни, за да бъдат приети и уважавани по достойнство от европейските граждани, институции и държави. Това не е преднамерено, а е резултат от поредица проблеми в управлението на страната досега, които пораждат недоверието на европейските ни партньори и ни представят като негативен пример. България получи кредит на доверие и бе приета за член на Европейския съюз през 2007 г. с очакването да доказва своята готовност и способност да следва европейските норми и стандарти.
Но доверието на кредит има своите граници и те не могат да бъдат безкрайни. Дойде време да докажем, че можем да продължим реформите и да работим за отстраняване на констатираните и от Европейската комисия слабости. Това е първото и най-важното условие по пътя на европейското развитие на нашата страна.
Основната цел на правителството на Политическа партия ГЕРБ, което представям днес пред вас, е да гарантира и осъществи европейското развитие на страната. Тук няма случайно съвпадение на имена и понятия. Ние получихме доверието на 1 млн. 670 хил. български граждани, които искат да имат самочувствие, да живеят и успяват, да бъдат управлявани като европейци.
Нашата политическа отговорност е да работим, за да отговорим на тези очаквания, без да допускаме компромиси в името на политическата стабилност и партиен комфорт.
Целите на правителството са високи и надхвърлят хоризонта на парламентарния мандат. Резултатите от тяхното осъществяване няма да дойдат бързо и веднага. Затова определяме няколко приоритетни направления, по които правителството на европейското развитие на България ще насочи волята и усилията си. Те не са нови за българските граждани. Вотът за ГЕРБ бе вот на доверието за тях.
Затова от тази висока трибуна декларирам волята на правителството на европейското развитие на България да работи за:
Първо, повишаване на доходите на българските граждани, растеж и модернизиране на българската икономика. От първия ден ще започнем активна работа за гарантиране и поддържане на финансовата стабилност, ограничаване на бюджетните разходи, спиране на разграбването на държавните ресурси и запазване и откриване на нови работни места.
В дългосрочен план ще създаваме благоприятни условия за развитие на българския бизнес и привличане на инвестиции. Модернизирането на българската икономика ще бъде осъществено чрез възстановяване и разширяване на традиционните български отрасли – земеделие и туризъм, чрез ускорено изграждане на транспортната инфраструктура, чрез въвеждане на нови технологии във всички отрасли.
Второ, гарантиране на правовия ред в страната, борба с престъпността и ограничаване на корупцията. Резултатите в тази посока трябва най-напред да се изразят в освобождаване на гражданите от мрежите на престъпност и корупция, които действат там, където администрацията не работи по правилата. Успоредно с това ще създаваме условията за ограничаване на корупцията на всички нива на държавното управление и за пресичане на връзката между организираната престъпност и власт. Борбата с корупцията ние определяме като основен и дългосрочен приоритет на нашето правителство. Затова декларирам ясната ни политическа воля за неговото осъществяване. Въпреки трудностите, които съществуват, натрупванията на негативни практики в обществото и администрацията, лично ще изисквам самовзискателност и дисциплина от всички членове на правителството, така както и от всички държавни служители и публични личности.
Трето, реформиране и подобряване работата на съдебната система за възстановяване на справедливостта в обществото. Българското общество ще ни повярва и ще подкрепя усилията ни, само когато почувства, че сме осигурили условията на справедливост и решаване на проблемите във всяка сфера и ниво на обществения живот. Първата стъпка за това е същността и осезаемата промяна в работата на съдебната власт. По тази приоритетна ос ще следваме препоръките в доклада на Европейската комисия и ще работим за осъвременяване на правната рамка, за спиране на забавянето на решения и повишаване на отговорността.
Четвърто, възстановяване недоверието на европейските ни партньори към страната и размразяване на спряното европейско финансиране. Без европейските средства не можем да излезем бързо от кризата и да обновим икономиката и живота на българите. Затова ще приложим ясни политически мерки, прозрачно, честно и активно осъществяване на разпределението и ефективното използване на европейското финансиране за икономическо и социално развитие на страната.
Пето, подобряване на социалната сигурност на българските граждани, създаване на благоприятна и здравословна среда на живот за гарантиране на личното и обществено здраве. Това ще осъществим чрез: активна социална политика и стимули за професионална активност на гражданите; стабилност на пенсионната система и реформирането й за устойчиво нарастване на пенсиите; подобрена организация на здравноосигурителната система и здравеопазването; насърчаване на физическото възпитание на гражданите и стимулиране развитието на спорта с високи постижения; гарантиране и опазване на околната среда и водите на България.
Шесто, развитие на човешкия капитал на нацията и създаване на условия за успех на всеки гражданин. Имаме амбиция и готовност да гарантираме съвременното европейско образование за децата и младите хора, условията за високи нива на развитие на българската наука и научните изследвания, възраждане на съвременната българска култура, опазване и популяризиране на националното културно-историческо наследство.
Седмо, превръщане на страната в основен фактор за стабилността в региона и в света, уважаван член на Европейския съюз. Основа на тази приоритетна ос е поддържането и развитието на партньорството с НАТО и Европейския съюз. С това ще се гарантират устойчивото развитие на българската нация, надеждна защита на свободата и интересите на българските граждани, мира и сигурността на Балканите и в Черноморския регион.
За да постигнем резултати и повишим ефективността и успеха на нашето управление, ще завършим административната реформа и ще работим целенасочено за повишаване на административния капацитет на държавната администрация, като прехвърлим отговорностите пряко към Министерския съвет.
В условията на демографска криза ще посветим нарочни усилия, за да приобщим към мисията за европейско развитие на България всички български граждани. Това се отнася за живеещите в страната независимо от тяхната религия, етнос и политически убеждения. За живеещите извън границите ни българи ще провеждаме политика, която да им даде възможност да станат част от новите процеси в страната и да запазят националната си идентичност, култура и гордостта си от тях.
Пътят, по който тръгваме, няма да е лесен. Следващите месеци и дни той ще бъде предизвикателство не само за нас, но и за значителна част от българите. Но това няма да ни разколебае да отстояваме нашите принципи на управление.
В тази важна за всички българи зала заявявам, че ще провеждаме управление на: честност към гражданите и висока критичност към самите нас; откритост и прозрачност на всяко наше действие; отказ от корупция, неправомерно обвързване със скрити икономически, политически и други интереси; упоритост и последователност до постигането на конкретни резултати; диалог с обществото и гражданските организации; отговорност към българските граждани, институции и историята на България.
Правителството на европейско развитие на България ще следва тези принципи в своята политика и тогава, когато ще полага усилия, за да печели парламентарна подкрепа за своите решения. По волята на избирателите ние нямаме сигурно парламентарно мнозинство, но и в живота на българите няма сигурни гаранции за успех. Това обстоятелство не ни обрича или плаши. То ни дава шанс да вземем най-правилните решения.
...........................................................
1
Приложение
Икономически мерки за възстановяване на българската икономика
(27 юли 2009г. – 27 април 2010г.)
Глобалната финансова криза, некомпетентността и корупцията в управлението на тройната коалиция,
доведоха България дo влошен бизнес климат и нарастваща безработица (към август 2009 г. тя достига
7,9%). Наред с тези, други негативни резултати са:
• Спад от 4,2% на БВП за първото полугодие на 2009 г.
• Спад на промишленото производство през месец юли 2009 г. с 18,9% на годишна база, като
спадът в преработващата и добивната промишлености е съответно в размер на 24,3% и 13%.
• Спад на оборота на промишлените предприятия през месец юли 2009 г. с 24,1% на годишна
база.
• Силно понижаване на темповете на приток на преки чуждестранни инвестиции. За периода
януари-юни 2009 г. потокът на преките чуждестранни инвестиции e спаднал с 52,5% на годишна
база).
• Влошаване на платежния баланс с около 2,160 млрд. евро, като за периода януари – юни 2009 г.
общият баланс е отрицателен, в размер на 888,2 млн. евро.
Правителството на европейското развитие на България работи за бързото справяне с тези негативи.
Краткосрочните икономически мерки, които се предлагат, се основават на активизиране на социалния
диалог на всички нива, включително чрез Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и
постоянните комисии към него, отрасловите, браншовите и областните съвети за сътрудничество; чрез
диалог в рамките на Комисията по труда и социалната политика към НС и диалог в Икономическия и
социален съвет.
Политически подход
Основни приоритети на правителството са преодоляването на последиците от глобалната криза и
възстановяването на българската икономика. Постигането на бързи реални и устойчиви резултати може
да се реализира чрез общ политически подход и ясна политическа воля. Те се изразяват в:
1. Активен диалог с ЕС за синхронизиране на усилията и предотвратяване на грешки и забавяне
изпълнението на Програмата от 57 – мерки за получаване на средствата от ЕС и постигане
на реални ползи за бизнеса и гражданите;
2. Диалог със синдикатите, съсловните и бизнес организации за съгласуване на решенията по
актуалното развитие на икономическата и социална ситуация в страната;
3. Реформа в държавната администрация за оптимизиране на управлението с цел по-добра
ефективност и по-добро заплащане;
4. Ефективно законодателство за устойчивост на провежданата политика.
Стратегически цели
Политиката на Правителството на европейското развитие на България за преодоляване на
последиците от глобалната криза и възстановяване на българската икономика ще се реализира чрез
съчетаване на социалния ангажимент на държавата към гражданите и свободния пазар по модела на
социалната пазарна икономика.
Тя ще бъде насочена към постигане на следните резултати:
• Запазване и разкриване на нови работни места в отраслите със стратегическо за страната
значение;
2
• Законодателни и нормативни мерки за намаляване на ограниченията и бюрократичните пречки
пред развитието на българския бизнес и за стимулиране на чуждите инвестиции;
• Реформиране на публичният сектор – образование и здравеопазване, с цел развитие на
качествата на човешкия капитал, реализиране на българите в страната и съхраняване на
българските традиции и културна идентичност;
• Изграждане на националната пътна и социална инфраструктурата като фактор за социалната
интеграция на българското общество и реализиране на предимствата на географската позиция
на страната;
• Развитие на всички райони на страната и преодоляване на разликите в условията на живот и
бизнес в тях;
• Използване на традициите и ресурсите за модернизирането на традиционни за българската
икономика сектори – селско стопанство (в посока на екологичното земеделие) и развитие на
културния туризъм;
• Реформиране на икономиката чрез откриване на енерго- и ресурсоспестяващи производства
на основата на нови технологии;
• Развитие на сектора за информационни технологии и разширяване въвеждането на новите
технологии в икономиката и бита;
• Приоритетно развитие на новите енергийни източници, използването на тяхната енергия и
производство/въвеждане на технологии в производството и бита на гражданите.
3
Икономически мерки за възстановяване на българската икономика
27.07.2009г. – 27.04.2010г.
Основните резултати, които трябва да бъдат постигнати с прилагането на икономическите мерки на
Правителството на европейското развитие, имат за цел постигането на следните резултати:
1. Устойчивост на макроикономическата система;
2. Устойчивост на финансовата система;
3. Подобряване на бизнес средата;
4. Активизиране на аграрното производство;
5. Изграждане на по-добра инфраструктура;
6. Стимулиране на заетостта и социално подпомагане;
7. Икономика, основана на знанието;
8. Ефективно управление на средствата от еврофондовете.
I. Мерки за постигане на устойчивост на макроикономическата система
1. Запазване на валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото до влизане в еврозоната;
2. Поддържане на балансиран бюджет - през м. август бюджетният дефицит се е свил до 105 млн.
лв. от 565 млн. лв. в края на юли;
3. Активизиране на дейността за присъединяване на България към ЕRМ II и за въвеждане на
еврото в България след изпълнението на критериите от Маастрихт;
4. Ежедневна и упорита борба с фискалните кражби и данъчните измами.
II. Мерки за постигане устойчивост на финансовата система
1. Намаляване на неефективните разходи в структурата на държавния бюджет за 2009 г. с 15 %.
(Реализирано чрез Постановление 196 на МС от 11 август 2009г.) и повторно намаляване в края
на 2010 г.;
2. Намаляване броя на министерските кресла с две и на административните разходи с 15% след
функционален анализ на административните звена и структури – в цялата администрация –
считано от 1 януари 2010 година. Изпълнени мерки към момента – реорганизиране на
администрацията и намаляване на състава й с: 14% за Министерството на финансите, 8% за
НАП, 15% за Агенция „Митници”, 19% - Министерския съвет;
3. Запазване на единната ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) от 20% към януари
2010;
4. Прекратяване на корупцията в усвояването на еврофондовете; честно и стриктно спазване на
условията за ползване на пари на ЕС. Първите резултати - размразяването на средствата по
САПАРД – са вече реализирани;
5. Осигуряване на взаимен достъп до информационните системи на Агенция „Митници” и НАП, за
повишаване на ефективността на контролната дейност (изпълнено);
6. Провеждане на консервативна политика по отношение на поемането на нови правителствени
дългове;
7. Подобряване на системите за финансово управление и контрол чрез засилване ролята на
вътрешния одит;
8. Развитие на системата за финансиране и набиране на средства за здравеопазване и доброволни
здравно осигурителни фондове;
9. Преразглеждане на основанията за анексиране на договори за обществени поръчки;
10. Засилване на митническия надзор и контрол по отношение на елементите на облагане при внос
на стоки – митническа стойност, тарифно класиране и произход на стоките, с цел повишаване
събираемостта на публичните приходи;
11. Използване на фискални датчици при отчитането на бензиностанциите – първата стъпка е
реализирана чрез промяна в Наредба №18 на Министерството на финансите.
4
III. Мерки за подобряване на бизнес средата
1. Намаляване на първоначалния капитал на търговските дружества на 2 лева (изпълнено);
2. Ускорено възстановяване на ДДС oт 620 млн. (на 27.07.2009 г.) до 200 млн. към днешна дата;
3. Намаляване на осигурителната тежест с 2 процентни пункта през 2010 г. и с по 1% в следващите
три години до общо 5% за мандата на правителството;
4. Създаване на централизирано управление на концесионната дейност при строги правила за
контрол;
5. Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки с оглед премахването на
противоречивите и непрозрачни процедури и премахване на понятието малки обществени
поръчки, засилване на ролята и правомощията на Агенцията за обществени поръчки;
6. Намаляване на квазиданъчното бреме чрез либерализиране регулациите на продуктовите
пазари като условие за намаляване на корупцията и влиянието на групите със специални
интереси;
7. Увеличаване на класовете инвеститори като част от тях се подпомагат и администрират от
държавата, а останалите - от общините;
8. Развитие на фондове за рисково капиталово инвестиране и гаранционни фондове за
финансиране;
9. Ускоряване на съдебните производства по несъстоятелност, опростяване на процедурите и
въвеждане на механизми за изчистване на задълженията чрез клиринг и изграждане на пазар на
дългови инструменти;
10. Изменение на Закона за регулиране на стопанската дейност с цел въвеждане на прозрачни,
недвусмислени и категорични правила за разрешителните и регистрационни режими;
11. Контрол по средствата, отпуснати от Българската банка за развитие към търговските банки, с
оглед тяхното ефективно използване за бизнес кредитиране;
IV. Мерки за активизиране на аграрното производство
1. Спиране на практиките на замяна на гори и промяна на тяхното предназначение (изпълнено);
2. Спешно акредитиране на идентификационната система за селскостопански животни и
нотификация пред ЕК за възможност за плащане на субсидии на глава животно;
3. Адекватно подпомагане на доходите на земеделските производители чрез акуратно приложение
на Схемата за единно плащане на площ при извършване на ежегодно увеличаване на пакета за
директни плащания и определяне на размера на сумата за плащане на хектар;
4. Използване възможностите на Държавния поземлен фонд за оземляване на земеделските
производители;
5. Създаване на специален сегмент към Националния гаранционен фонд, създаден от Българската
банка за развитие чрез който да се гарантират проекти по Програмата за развитие на селските
райони;
6. Засилване на участието на бизнеса в осъществяването на професионалната подготовка на
учениците, в това число чрез включване на специалисти от предприятията.
V. Мерки за изграждане на по-добра инфраструктура
1. Оценка на икономическата рентабилността на проекта АЕЦ "Белене" и на нуждата от нови
енергийни мощности на Балканите;
2. Преобразуване на държавните енергийни компании в публични дружества и листване на 15% от
акциите им на борсата. Това ще осветли финансовите им резултати;
3. Увеличаване законовите правомощия на общините по отношение на приоритетни за регионите
проекти с цел насърчаване на инвестициите и заетостта на местно ниво, включително и чрез
изграждане на необходимата за инвеститорите инфраструктура, след публично обсъждане и
решение на Общинския съвет;
4. Въвеждане на ефективен механизъм за управление на публични проекти („project management”);
5. Оптимизиране на проектите по сключени договори, които са в процес на реализация или
предстои да бъдат реализирани, с цел постигане на 15% намаляване на разходите на
държавата;
6. Ускорено осъществяване на мащабни инфраструктурни проекти по Оперативнa програмa
„Транспорт”:
• Доизграждане на Автомагистрала „Тракия” – лотове 2, 3 и 4;
5
• Строителство на Автомагистрала „Люлин”;
• Изграждане на Автомагистрала „Струма” – лотове 1,2 и 4;
• Изграждане на Автомагистрала „Марица” – от км 5 до км 72;
• Връзка на Автомагистрала „Хемус” с околовръстния път на София;
• Модернизация на участък от път I-1 (E 79) Враца – Ботевград;
• Изграждане на участък от път E 79 Видин – Монтана;
• Рехабилитация на пътния участък Кърджали – Подкова;
• Изграждане на нов граничен комбиниран (пътен/железопътен) мост над р. Дунав при
Видин – Калафат (България/Румъния);
• Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив – Свиленград;
• Подновяване на участъци от железопътната инфраструктура по жп линията Пловдив
– Бургас (по протежение на Трансевропейската транспортна мрежа)”;
• Модернизация на жп линията София – Пловдив;
• Електрификация и реконструкция на жп линията Свиленград – турска граница;
• Модернизация на жп линията София–Драгоман (по протежение на Трансевропейската
транспортна мрежа);
• Строителство на интермодален терминал в София.
7. Ускорено осъществяване на мащабни инфраструктурни проекти в сектор „Околна среда”.
Започване изпълнението на договори за проектиране и строителство на:
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Търговище (по ОП „Околна среда”);
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите на кв. „Ивайло”, гр. Пазарджик (по
ИСПА);
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Горна Оряховица и гр. Лясковец
(по ИСПА);
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите, гр. София – главен колектор Банкя, ляв
Владайски главен колектор, главен колектор бул. „Бъкстон”, десен Перловски главен
колектор и десен Слатински главен колектор и Рилски главен водопровод и главен
водопровод от резервоар Драгалевци (по ИСПА);
• Изграждане на главни канализационни колектори в кв. „Овча купел”, гр. София (по ОП
„Околна среда”);
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите на кв. „Долно Езерово”, гр. Бургас (по ОП
„Околна среда”);
• Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци в Столична
община (по ОП „Околна среда”);
• Регионално депо и съоръжения за предварително третиране – регион Перник (по ОП
„Околна среда”);
• Регионално депо и съоръжения за предварително третиране – регион Ботевград (по ОП
„Околна среда”);
• Регионална система за управление на отпадъците – регион Бургас (по ОП „Околна
среда”);
• Регионална система за управление на отпадъците – регион Кочериново (по ОП „Околна
среда”);
• Регионална система за управление на отпадъците – регион Добрич (по ОП „Околна
среда”);
• Регионална система за управление на отпадъците – регион Провадия (по ОП „Околна
среда”);
• Регионално депо – Габрово (по ОП „Околна среда”);
• Регионално депо и съоръжения за предварително третиране – регион Ямбол (по ОП
„Околна среда”);
• Регионално депо и съоръжения за предварително третиране – регион Разлог (по ОП
„Околна среда”);
8. Стриктен контрол и ускорено изпълнение на следните инфраструктурни обекти в сектор „Околна
среда”:
6
• Градска пречиствателна станция за отпадъчни води – гр. Велики Преслав (със средства
от ДБ);
• Селищна пречиствателна станция за битови отпадъчни води – гр. Копривщица (със
средства от ДБ);
• Градска пречиствателна станция за отпадъчни води - гр. Етрополе, І етап - механично
стъпало (със средства от ДБ);
• Пречиствателна станция за отпадъчни води - гр. Козлодуй (със средства от ДБ);
• Пречиствателна станция за отпадъчни води с довеждащ колектор - гр. Карлово (със
средства от ДБ);
• Строителство и реконструкция на канализационната мрежа на гр.Сливен (със средства от
ДБ);
• Отвеждащ колектор за битови отпадни води за премахване на заустванията в зоната
между буна 109 и буна при яхтеното пристанище КК "Св. Св. Константин и Елена" (със
средства от ДБ);
• Изграждане на ІV етап на "Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Мадан,
Златоград, Неделино" (със средства от ДБ);
• Изграждане на ПСОВ - гр. Търговище (ИСПА);
• Изграждане на ПСОВ - гр. Шумен (ИСПА);
• Рехабилитация на ПСОВ - гр. Сливен (ИСПА);
• Рехабилитация на ПСОВ - гр. Кюстендил (ИСПА);
• Рехабилитация на ПСОВ - гр. София (ИСПА);
• Рехабилитация на ПСОВ - гр. Варна (ИСПА);
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Кюстендил (ИСПА);
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Смолян (ИСПА);
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Шумен (ИСПА);
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Балчик (ИСПА);
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Варна (ИСПА);
• Рехабилитация на ВиК мрежите на кварталите „Струмско”, „Грамада” и „Баларбаши”, гр.
Благоевград (по ОП „Околна среда”);
• Изграждане на РЦУО - гр. Кърджали (ИСПА);
• Затваряне на 8 съществуващи общински депа (ИСПА);
• Довършване на депо за ТБО – Златица, Пирдоп и Челопеч (ПУДОС):
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Перник (по ОП „Околна среда”)
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Сливен (по ОП „Околна среда”)
• Строителство и рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Приморско (по ОП „Околна среда”)
• Изграждане на биологично стъпало към ПСОВ и рехабилитация на ВиК мрежите на гр.
Троян (по ОП „Околна среда”)
• Рехабилитация на ВиК мрежите на гр. Белослав (по ОП „Околна среда”);
• Изграждане на ПСОВ - гр. Сопот (по ОП „Околна среда”).
9. Въвеждане в експлоатация на следните инфраструктурни обекти в сектор „Околна среда”:
• ПСОВ – Ловеч (ИСПА);
• ПСОВ – Монтана (ИСПА);
• ПСОВ – Севлиево (ИСПА);
• ПСОВ - кв. Меден Рудник, гр. Бургас (ИСПА);
• ПСОВ – Попово (ИСПА);
• ПСОВ – Балчик (ИСПА);
• ПСОВ – Смолян (ИСПА);
• Колектор под Варненското езеро – кв. „Аспарухово”, гр. Варна (ИСПА);
• Реконструкция на ГПСОВ - Обзор – Бяла (ПУДОС).
VI. Мерки за стимулиране на заетостта и социално подпомагане
1. Увеличаване на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица до
420 лв.;
2. Преориентиране на програмите от осигуряване на “временна” заетост, към устойчива заетост на
групите в неравностойно положение в реалната икономика;
7
3. Предоставяне на специализирани услуги от Агенцията по заетостта и създаване на заетост за
безработни лица в оказване на социални услуги, вкл. за гледане на деца и насърчаване на
наемането на родители с малки деца;
4. Изграждане на единна информационна система за търсене и предлагане на работна сила,
професионална квалификация и преквалификация;
5. Нов старт под формата на обучение и заетост за безработни младежи до 4 месеца от
регистрацията им като безработни и на останалите безработни до 12 месеца от регистрацията
им като безработни, съгласно изискванията на Лисабонската стратегия;
6. Предоставяне на ваучери за обучение на заети и безработни лица за повишаване на тяхната
професионална квалификация;
7. Разширяване обхвата на осигурените лица и създаване на фонд за пенсиониране на
земеделските производители;
8. Ограничаване на инициативи за привличане на чуждестранна работна сила на българския пазар
на труда от страни, извън ЕС;
9. Предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица чрез ОП „Развитие на
човешките ресурси”;
10. Подаване на заявление за кандидатстване на Р. България за предоставяне на средства от
Европейския фонд за приспособяване към глобализация за финансиране на специфични
действия за реинтеграция на пазара на труда на работници и служители от „Кремиковци” АД,
съкратени в резултат от масови уволнения;
11. Създаване на условия /програми/ за трудова миграция в страната, както и за ежедневни трудови
пътувания в допустим ареал (финансиране основно чрез ОП „Развитие на човешките ресурси”);
12. Осигуряване на мерки на пазара на труда за компенсиране на загубата на доход при работа на
непълно работно време, или други форми на временно преструктуриране на заетостта поради
кризата;
13. Създаване на възможност за работещите в бюджетния сектор да получават ваучери за храна за
сметка на средствата за СБКО;
14. Използване на правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира
действието на браншовите колективни трудови договори на базата на предварително постигнат
консенсус в рамките на Отрасловите съвети за социално сътрудничество;
15. Увеличаване на максималния размер на гарантираните вземания за работниците и служителите
от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” при несъстоятелност на
работодателя (от две и половина на три минимални работни заплати);
16. Преразглеждане на Националния план за действие по заетостта с цел неговото спешно
структурно преориентиране в контекста на кризисната ситуация на българския трудов пазар;
17. Заявяване пред Европейската комисия нуждите от съфинансиране на активните мерки на пазара
на труда от различните фондове и програми на Европейския съюз, попадащи в приложното поле
на МТСП (ЕСФ; ЕФПГ; Прогрес);
18. Преразглеждане на социалните мерки и програми за социално включване и социална защита и
анализ на тяхната ефективност. Ориентиране на системата за социално включване и социална
защита към най-уязвимите групи. Осигуряване на максимална ефективност и ефикасност на
подкрепата в тази сфера;
19. Разработване и внасяне за разглеждане и приемане в Министерския съвет и Народното
събрание на законопроект за регулиране на надомния труд;
20. Разработване и внасяне за разглеждане и приемане в Министерския съвет и Народното
събрание на законопроект за регулиране на работата от разстояние;
21. Разработване и внасяне за разглеждане и приемане в Министерския съвет и Народното
събрание на законопроект за регулиране на дейността на Агенциите за временна заетост и
работата чрез агенции за временна заетост;
22. Създаване на работна група към НСТС, в която да се извършва текущ мониторинг на социално-
икономическата ситуация и се предлагат антикризисни мерки. Комисията да работи до излизане
от кризата;
23. Определяне на заплатите в бюджетната сфера в зависимост от възможностите на бюджета,
икономическия растеж и инфлацията.
VII. Мерки за изграждане на икономика, основана на знанието
1. Утвърждаване на система за кариерно развитие и въвеждане на бонусни схеми на заплащане,
обвързани с резултатите от учебния процес;
8
2. Подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия на базата на
изследвания, финансирани от Фонд „Научни изследвания”;
3. Ефективно стартиране на системата за студентско кредитиране.
VIII. Мерки за ефективно управление на европейските фондове
1. Опростяване на процеса и документите за докладване на физическото и финансовото
изпълнение на проектите;
2. По-голяма степен на децентрализация, включително и чрез въвеждане на принципа на
партньорство още на етапа на планиране на политиката по управление на еврофондовете.
Децентрализация на процеса на оценка и контрол на малки проекти;
3. Изграждане и поддържане на адекватен капацитет на Одитния орган за средствата от
Структурните и Кохезионен фондове на ЕС за ефективното изпълнение на определените му
функции с регламенти на ЕС;
4. Осигуряване на непрекъснат паричен поток към бенефициентите за сметка на средства от ЕС и
кореспондиращо национално съфинансиране;
5. Ускоряване на обработката и плащанията по проекти, които до момента не са обработени;
6. Създаване на Програма „Млади професионалисти” към Института за публична администрация,
която да стартира подготовката на млади специалисти за по-ефективното и прозрачно усвояване
на средствата от Европейските фондове;
7. Оптимизиране на работата на фонд ФЛАГ и увеличаване на средствата в него за подготовка на
проекти. Засилване на сътрудничеството с международните финансови институции –
Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и др.;
8. Провеждане на масирани информационни кампании относно възможностите за участие в
проекти в програмите, управляващи средства от ЕС;
9. Осигуряване на механизми за осигуряване на предварително финансиране за подготовката и
изпълнението на приоритетни инфраструктурни проекти преди одобрението им за финансиране
по оперативните програми.
....................................................................