-Партията е пълна функция на лидера. И дори пак да са събирани от кол и въже като в НДСВ през 2001, депутатите на ГЕРБ са проверявани с полицейска, не със стоянганевска и пламенпанайотовска вещина, а предварителните им оставки прошнуровани чакат подобаващи издънки, за да бъдат датирани. Парламентарната група ще е като групата в Столичния общински съвет - дисциплинирана машинка за гласуване. От депутатите не се иска нищо друго, освен да нямат неизвинени отсъствия, да не киснат в междучасието в кафенето и да гласуват, както е заповядано. Твърде вероятно е от тях да излезе стегната парламентарна рота - в първия работен ден на 41-то Народно събрание депутатите на първата политическа сила бяха заели местата си цели 20 минути преди началото - нещо непостижимо за която и да било зала в България, камо ли пък парламентарната
http://www.dnevnik.bg/izbori2009/komentari_i_analizi/2009/07/15/755984_prikaznata_vlast_na_malcinstvoto/
==================
Лидерът на ГЕРБ не потвърди, но и не отрече, че Марин Райков отново ще зам.-министър на външните работи, а титуляр в дипломатическото ведомство ще е избраната за евродепутат Румяна Желева.

Марин Райков е роден през 1960 година във Вашингтон, САЩ. Професионалната му кариера в Министерството на външните работи започва в отдел „Страни от Югоизточна Европа". Първи секретар е в българското посолство в Белград (1992-1995), после постоянен представител на България в Съвета на Европа в Страсбург, зам.-министър на външните работи (1998-2001). След това е посланик на България във Франция.

Да припомним, че когато Марин Райков се готвеше да наследи Стефан Тафров в посолството ни в Париж, френските власти дълго не одобряваха кандидатурата му и бавиха почти година дипломатическата му виза.

Причина за бавенето беше шпионският скандал, в който е намесено името на бащата Райков - Райко Николов. През 1998 година списание "Експрес" писа, че още през 50-те години Николов е вербувал Шарл Ерню, който впоследствие става министър на отбраната на Франция.

Париж се опасяваше от силна обществена реакция срещу назначаването на Марин Райков за посланик. Френското издание твърдеше, че Райко Николов е вербувал французи да работят не само за българското външно разузнаване, но и за КГБ, докато е бил дипломат в Париж в периода 1950-1960 година.

Името на Марин Райков се свързва и с възможно най-големия гаф на външната министърка Надежда Михайлова, в правителството на Иван Костов - това, че външното ни министерство проспа ареста на българските медици в Либия в началото на февруари 1999 година. Когато случаят се разчу, премиерът и лидер на СДС дори допусна, че те са виновни.

В публикации по-късно се твърдеше, че през февруари 2001-ва Марин Райков доверява на Русия, че смъртните присъди ще бъдат наложени на българските медици само броени дни преди парламентарните избори в България и поискал мощно съдействие от Москва, защото било публична тайна, че Кадафи козирува и изпълнява заповедите на Кремъл.

Като ресорен заместник-министър за Балканите Марин Райков забърка правителството на Костов и в няколко дипломатически скандала със съседните страни - Турция, Сърбия и Македония. Белград директно го обвини, че прокарва руски интереси на Балканите.
======================================

Известният вече като “Царят на Люлин”, Христо Вартерян-Исуса тръбял, че лично той вкарал и имал под опеката си двама депутати в парламента, разбра вестник "Клюки-БЛИЦ".

Публична тайна в района бил фактът, че соченият за наркобос играч агитирал неистово за партията на Бойко Борисов, и дори типично в свой стил ползвал заплахи към тези, които са се опъвали.

Именно заради това сега самият той се тупал в гърдите, казвайки, че двама народни представители работят за него в Народното събрание.

Освен всичко друго, Вартерян се слави и като неформалният кмет на района, казват още местните.

Общинското ръководство не смеело да вземе решение без неговото знание.

“Ние дадохме на Бойко властта - дали пък той няма да я даде на такива като Исуса”, питат се софиянци, разочаровани от ситуацията.

За тях било неприемливо да знаят, че един “бандит” управлява избраните с техните гласове депутати - и едва ли ще търпят подобна несправедливост дълго време.

"Клюки-БЛИЦ" припомня, че когато не ръководи продажбата на дрога, Христо Вартерян-Исуса уплътнява свободното си време, докато управлява многобройната фракция "София Запад" на феновете на ФК "Левски".

 

В. „Клюки Блиц”
.................................

ЗАЩО ОТ САМОТО СЪЗДАВАНЕ НА ГЕРБ,БУЛ ИНС СЪС ВСИЧКИТЕ СИ СТРУКТУРИ Е ОТ НАЙ РЕВНОСТНИТЕ МУ ПОДДРЪЖНИЦИ И МОЩЕН СПОНСОР НА ПАРТИЯТА?

http://bulgaria-news.bg/category/scandal/investigation/article/post10869.html Преди дни премиерът Бойко Борисов препоръча на политиците да са верни като овчарките. Самият той дава пример – подозрително лоялен е към лицето Пламен Митрев, сегашен подпредседател на киноложки съюз и страховит похитител и насилник в близкото минало; Името на бившият сикаджия придоби ужасяваща известност, когато  през 1997 г. специализирано звено към МВР обсади и превзе с щурм вилата му в Градец и освободи 4 държани в плен момичета. Самият Митрев беше арестуван и обвинен в отвличане на повече от едно лица, изнасилване, склоняване към проституция и още 15 други престъпления!

"Правителство на малцинството" е утвърден конституционно-правен и политически термин, който се ползва от десетилетия, ако не и от векове. Ползва се да обозначи правителство, което не разполага (самостоятеллно или на коалиционна основа) с парламентално мнозинство, какъвто именно ще е случаят с бъдещото правителство на ГЕРБ. По правило, правителство на малцинството е екзотика, към която се прибягва по изключение, ако няма друга възможност, и то в екстрена ситуация (напр. някякъв тип криза, извънредно положение, и пр.) в която в съответния момент не е подходящо да се обяват нови избори. Твърдо няма световна практика, в ситуация, в която може да се състави правителство със стабилно мнозинство от близки по идеологии партии да се прибягва към "правителство на малцинството". Защото по дефиниция такова правителсво е нестабилно. Веднъж избрано, по всеки по-критичен повод, в който е необходимо парламентарно гласуване (напр. за приемане на необходимо законодателство, на държавния бюджет, и пр.) това правителство може да не получи конкретно мнозинство, с произтичащите от това затруднения за реализиране на съответната политика